Всяко живо същество има чуства и страда, когато те биват наранени. Мечките не са изключение. Според учените те са сред най-интелигентните бозайници наред с маймуните и делфините.

В България кафявата мечка е защитен от закона вид. За съжаление това не пречи на нас, хората, да поставяме оцеляването и под заплаха. Малките мечета се отделят от майките на 7-месечна възраст. Методът на дресировка е без съмнение жесток. Мечетата се обучават върху нагорещени метални плочи. Злощастните животни подскачат от болка под акомпанимента на една и съща музика. Затова всеки път, когато музиката зазвучи отново, те бързо бързо се изправят на задните си крака и "заиграват хоро". Толкова лесен метод на обучение…
Пред погледа на зрителите халката на носа превръща мечката в роб. Те се взират в "шоуто," изпълнени с благоговение към стопанина, докато огромната мечка го следва по петите, като същинско послушно кученце. Те не знаят, че всяка стъпка причинява на мечката непоносима болка. Халката прави мечката послушна, тъй като носът и долната устна са изключително чувствителни и едно единствено дръпване на веригата ще накара масивното животно да последва стопанина си. За да се постави халката - този инструмент за мъчения трябва да се пробие дупка в носа или устната на мечката, с помощта на нагорещени метални остриета и без употребата на каквато и да била анестезия. От раните в носа и устната непрекъснато тече кръв и гной. Не минава и ден без болка и страдание…