Белица (община)

Белица
Координати: 41°57′00″ с. ш. 23°24′00″ и. д. / 41.95° с. ш. 23.4° и. д.
41.95, 23.4
	Белица Координати: 41°57′00″ с. ш. 23°24′00″ и. д. / 41.95° с. ш. 23.4° и. д.
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Област Благоевград
Площ	227.38 km²
Население	9 646 души
Адм. център	Белица
Брой селища	12
Сайт	www.belitsa.com
Управление
Кмет	Радослав Ревански ; (ДПС; 2015)
Общ. съвет	17 съветници ДПС (8); Обединена България (4); ГЕРБ (3); НДПС (1); Заедно за Белица (1);
	Белица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Община Белица се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в североизточната част на област Благоевград и с площта си от 227,38 km², като е най-малката от всичките 14-те общини на областта, с 3,53% от площта на областта. Граничи с 6 други общини: на югоизток – община Банско, на юг и запад – община Разлог, на североизток – община Якоруда, на северозапад – община Рила (област Кюстендил), на север – община Самоков (Софийска област) и на изток – община Велинград и община Сърница (област Пазарджик).

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е предимно планински. Северната ѝ част заема заема части от Рила планина, а източната – най-северните части от западнородопския рид Дъбраш. В средата се намира малкото Белишко поле, в което е разположен административния център град Белица. В тези си граници надморската височина варира от 750 m в най-южната ѝ част по течението на река Места в землището на село Горно Краище до рилския Голям Мечи връх (2618 m).

В средата на общината, от север на юг преминава около 11 km от течението на река Места със своите притоци: Белишка река (д.), Бабешка река (л.) и горното течение на Златарица (л.).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	9 927	100.00
Българи	4 450	44.83
Турци	2 215	22.31
Цигани	186	1.87
Други	198	1.99
Не се самоопределят	342	3.45
Не отговорили	2 536	25.55

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 12 населени места с общо население 9206 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

**Списък на населените места в община Белица, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Бабяк	700	16,759		Краище	2445	10,523
Белица	3023	72,923		Кузьово	250	14,548
Горно Краище	1229	6,159	(Хахньово, Бойка)	Лютово	196	5,477
Гълъбово	27	4,471	(Гольово)	Орцево	128	15,146
Дагоново	750	15,802		Палатик	203	22,313
Златарица	65	34,021	(Гарван)	Черешово	190	9,335	(Черешево)
				ОБЩО	9206	227,477	няма населени места без землища

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	9927	100.00
Православие	1533	15.44
Католицизъм	13	0.13
Протестантство	19	0.19
Ислям	5199	52.37
Друго	3	0.03
Нямат	40	0.40
Не се самоопределят	156	1.57
Непоказано	2964	29.86

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Указ № 24/Обн. 9 май 1954 г. – признава н.м. Дагонова (от с. Бабяк) за м. Дагоново;
Указ № 317/Обн. 13 декември 1955 г. – признава м. Дагоново за с. Дагоново;

обединява н.м. Мечкарска (от с. Бабяк), н.м. Каханьова и н.м. Краище в с. Краище;

обединява н.м. Кузьова, н.м. Ниньова и н.м. Палево дере в с. Кузьово;

признава н.м. Лютова (от с. Бабяк) за с. Лютово;

обединява н.м. Орцева, н.м. Вакльова и н.м. Гулевци в с. Орцево;

признава н.м. Гольова (от с. Бабяк) за с. Гольово;

обединява н.м. Гарван (от с. Бабяк), н.м. Златарица и н.м. Тупева в ново населено място – с. Гарван;

признава н.м. Кьорова (от с. Бабяк) за с. Кьорово;

Указ № 183/Обн. 14 май 1957 г. – признава н.м. Черешова (от с. Бабяк) за с. Черешево;
Указ № 546/15 септември 1964 г. – признава с. Белица за с.гр.т. Белица;
Указ № 960/Обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Черешево на с. Черешово;
Указ № 829/29 август 1969 г. – признава с.гр.т. Белица за гр. Белица;
Указ № 1885/Обн. 6 септември 1974 г. – признава н.м. Хахньово (от с. Краище) за с. Хахньово;
Указ № 86/Обн. 26 януари 1982 г. – преименува с. Гольово на с. Гълъбово;

преименува с. Гарван на с. Златарица;

преименува с. Кьорово на с. Върхари;

преименува с Хахньово на с. Бойка;

Указ № 2932/Обн. 30 септември 1983 г. – признава н.м. Палатник (от с. Кузьово) за с. Палатник;
Указ № 11/обн. ДВ бр. 8/29 януари 1993 г. – преименува с. Бойка на с. Горно Краище;
Реш. МС 487/29 юни 2001 г., обн. ДВ бр.61/10 юли 2001 г. – заличава с. Върхари и присъединява землището му към с. Черешово
Указ № 161/Обн. 7 юни 2002 г. – преименува с. Палатник на с. Палатик.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

По долината на река Места преминава участък от 8 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември – Добринище (от km 94,2 до km 102,2).

През общината преминават и части от 2 Републикански пътя с обща дължина от 11,1 km: Републикански път II-84 – 7,5 km и Републикански път III-8406 – 3,6 km